Пътят до първите думички започва веднага след раждането. За да чуеш умилителното „мама”, се заради с търпение поне за 8-9 месеца. Едва ли си даваш сметка колко усилия, знания и умения са необходими на мъничето, за да проговори.
През първия месец бебето реагира на звукове и шумове. През 2-ри-3-и месец започва да „гука” и да реагира на реч, изговаря гласните звукове и някои съгласни (п, м, к, г). До 6-и месец настъпва и промяна във височината и силата на гласа. Около 7-и-9-и месец детето започва да разбира някои думи и прости изречения, изговаря „ма-ма”, „ба-ба”, „та-та”. В периода 10-и-12-и месец детето разбира „Не!”, разпознава собственото си име и изговаря вече 1-2 думи.
Не забравяй, че този дълъг път трябва да изминеш и ти заедно с твоето дете! Не спирай да му говориш – когато се кърмите, гушкате, играете, къпете или приспивате. Именно говорът на мама, тати и близките е примерът, който малкото ще следва. Опитвай се едновременно да му помагаш да разбира речта на околните и да развива своя собствен речеви запас.
Не се притеснявай от първоначалните „грешки” в говоренето, когато детето пропуска звуци в думите, размества местата им или пък среща затруднения в изговарянето на някои от тях. Повечето от тези проблеми отшумяват до 4-5-годишна възраст. Научаването да се говори правилно е процес, който изисква време. Ако все пак някои от грешките се задълбочават, можеш да се консултираш с логопед.
Златното правило: Логопедична консултация е подходяща около 4-5-годишна възраст.
Споделено от мама
„Големият ми син Георги проговори сравнително рано за момче, навярно подтикван от емоционалността си. Първите му смислени думички бяха “яба” – ябълка, “таптет” – пастет, “канка” – луканка.
Така на две години вече правеше малки изречения, с които изумяваше хората. Наричаше нещата с истинските им имена, защото ние му говорехме така. По-сложните думички изговаряше бързо, без притеснение, че ще сбърка и така се получаваха интересни неща като”комъсче” вместо косъмче, “мегедже” вместо чекмедже, “показан” вместо калпазан и още много други забавни думички. Същата тази емоционалност обаче го караше и да бърза много като говори. Дори и сега, вече на три, понякога в желанието си да разкаже всичко, пропуска звуци.
Баща му го нарича “никога не млъкващата устичка”. Винаги намира за какво да говори и да попита. Бърбори постоянно, понякога тихичко си шепне някоя приказка или реплика на любим анимационен герой. Често се натъжава като се събере с друго дете и започне да му говори, разпитва и разказва, а то не му отговаря. Трудно му е да приеме, че не всички деца са такива бърборковци.”
Мария Дойкова, Пловдив
Мнението на специалиста,
Таня Бошнакова, логопед
Речта не е умение, с което човек се ражда, то подлежи на формиране в процеса на развитие на детето и зависи от общото му здравословно състояние, както и от говорните примери, които получава в обкръжението си. След годинката можем да говорим за първите „истински” думички в речника на детето. Около 13-и-15-и месец то вече си служи с 5-10 думи, а през следващите месеци започва да изпълнява прости указания и вече използва около 20 думи.
Количеството на употребяваните думи значително нараства през втората и третата година. Навлиза и употребата на лични местоимения (аз, мой). Около 2-2,6 години детето отговаря с „да” и „не” на вашите въпроси, назовава предмети от ежедневието, изказва непълни изречения, говори в сегашно време.
Изреченията стават по-разширени през третата година, детето вече разбира въпроси от рода „защо”, „чий”, „колко”. До 5 години започва успешно да използва различни глаголни времена и да прави завършени изречения.
Специфичните артикулационни нарушения на развитието са сред най-честите нарушения в логопедичната практика. Те се състоят в замени, пропуски и изопачаване на съгласните звукове. Засягат се най-вече: съскавите звуци – с, з, ц; шушкавите – ш, щ, ж; сонорните – р, л; веларните – к, г. При наличие на говорен проблем подходяща възраст за начало на логопедична интервенция е 4-5 години.